Meso Pigment Reduce

Меланогенеза и болен тен на кожата

Тенът на кожата е резултат от наличието на различни пигменти. Хемоглобин в червените кръвни клетки и каротин, намиращ се главно в адипоцитите.

Пигментът, който оказва най-голямо влияние върху тена на кожата, е меланинът, който се произвежда от специализирани клетки в епидермиса, наречени меланоцити. Меланинът регулира тена на кожата чрез сложен механизъм.

Болезненият тен се дължи на промени в цвета на кожата, причинени от твърде много меланин или, в някои случаи, отлагания на други пигменти в епидермиса. Тази промяна може да настъпи в определени части на тялото или да бъде по-широко разпространена.

Оцветяването или петната по кожата не са еднакви. Всяко от тях има различен произход и дълбочина.

Кои са основните съставки на MESO PIGMENT REDUCE?

Глабридин: Изофлаваноид, извлечен и изолиран от корена Glycyrrhiza glabra. Витро и виво проучванията показват, че този фитоестроген съдържа редица свойства: Антиоксидантно, противовъзпалително, невропротективно, антитератогенно, антибактериално и депигментиращо при прилагане върху кожата. Депигментиращата активност на глабридин се дължи на многофункционално въздействие върху причините, които водят до проява на болен тен.

Витамин С: Аскорбиновата киселина, почти вездесъща молекула в природата, присъства в много цитрусови плодове и зеленолистни зеленчуци и намалява производството на меланин, тъй като е в състояние да редуцира о-ДОПАхинона до предишното му състояние – ДОПА, което нарушава процеса на окисляване, водещ до образуване на меланин. Това се оказва по-стабилно по отношение на окисляването и по този начин подобрява ефекта на продукта.

Арбутин: Естествен глюкозид на хидрохинона, химически известен като Hydroqui-none-B-D-Glucopiranoside. Механизмът на действие обаче изглежда диференциран; клинични проучвания върху култивирането на човешки меланоцити откриха възможността той да не реагира на синтеза или ензимната експресия. Клиничните проучвания потвърждават, че прилагането му не предизвиква странични ефекти, за разлика от хидрохиноните.

Коджикова киселина: Инхибира ензима тирозиназа, хелатира медта в активната зона. Клиничните проучвания показват, че коджиковата киселина и нейните естери имат депигментиращи про-цедури и се считат за безопасни и нетоксични. Инхибиращият ефект върху образуването на меланин се дължи както на инхибиращата активност на транскрипционния фактор, асоцииран с микрофталмията (MITF), така и на инхибирането на хормон-стимулиращата активност на алфа-меланоцитите (alpha-MSH)

Азелаинова киселина: Избелващите свойства на азелаиновата киселина се дължат на конкурентния тирозин-инхибиращ ефект.

Ниацинамид: Биологично активният амид на витамин В3. Проучванията показват, че ниацинамидът, комбиниран с подходяща слънцезащита, може да осигури по-добро просветляване в сравнение с използването на самостоятелна слънцезащита.

Витамин А: Ретиноидна киселина, която действа и депигментиращо и може да придаде луминесцентен ефект, когато се нанася върху кожата. Механизмът на действие, който не е напълно изяснен, обаче, от една страна, е свързан с повишено възстановяване на клетките на кератиноцитите, като по този начин се улеснява загубата на пигмент от епидермиса. От друга страна, той косвено засилва цитотоксичния ефект върху меланоцитите при някои пигментации на кожата, като възпрепятства пътищата на изхвърляне (с относително увеличаване на токсичните вещества като хинони).

Кудзу: Коренът и цветът, които се използват в традиционната медицина, имат различни медицински свойства. Многобройни проучвания показват активността на този растителен екстракт по отношение на меланогенезата. Активността по отношение на потискането на Меланоге-неза се потвърждава визуално чрез цвета на фонтанелата.

Екстракт от семена на Brassica Napus: Богат на антиоксиданти. Проучванията in vitro и in vivo показват, че активната съставка е в състояние да реагира на признаците на стареене, да намали обезцветяването на кожата и да осигури равномерен тен